Училището ни отвори
прозореца на мъдростта -
на свой език със нас говори
за бъдещето на света.

Назад във времето светлее
туй пламъче - народ повело,
а огънят до днеска грее
по пътя ни към право дело.

Живеем в тези дни нелесни
със дързостта на младостта.
Не секват дружните ни песни
сред радост, обич, красота.

А след години, благодарни,
ще помним първата си книжка,
усмивките си лъчезарни...
и ще отронваме въздишка.

Кирил Янчулев
04.02.1997 г. Пазарджик